"Истории от квартала" - Светлин Стратев

В Надежда няма надежда, но в Светлин има.

Може да се каже че съм строго субективен, когато трябва да коментирам тази книга. Пред всякаква публика. Непривичната ми привързаност към нея започна още с купуването и. Това се случи на някакво изложение за книги, за което бях заделил бюджет, който поне до някаква степен ме задоволи. Така съвсем незнайно се срещнах със Светлин Стратев, който си изрекламира книгата, докато разглеждах щанда на съответното издателство и ме постави пред дилемата, дали да се вържа на кукичката като някакъв материалист американец, или да  защитя честта си и да не се върна. Върнах се. Под фалшивия довод, че и българските автори имат нужда от пари. Реално мисля, че се върнах точно, защото ми каза, че ще получа автограф. И си го получих. Пък господин Стратев получи 10 лева. Оттук тръгна и неизлечимото желание аз да защитавам избора си да купя книгата по всевъзможни начини. Не мисля, че ми се налага да се старая много в това, защото книжката ме грабва още в първите страници с плътните си и интересни персонажи.

Всички тях ги познавам. И Лъжицата, и Нед, и себе си открих там някъде. Идентификацията странно те залепя за една книга. Като един разказ за себе си от паралелната вселена номер две. Историята се върти около трите основни героя, които живеят живота на свободното мързелуване и евентуалното напушване. Лошо няма. Въпреки явното им бездействане и нехранимайковстване , разказът се чете доста плавно като ни представя различни аспекти и терзания на нашето момче, които, разбира се, накрая довеждат и до така желания от него и нас (без мен, аз симпатизирах на старата личност) катарзис. Поех си целия завършек на сюжетната линия, който се отличи с доста показни и силни послания, които оставиха в мен малко дъх на оптимизъм и желанието да съм добър към околните, макар и да не исках този холивудски финал.

Структурата е доста директна, без излишно оплитане и игри с времената и гледните точки. Съществува и една глава, Freestyle, която остави смесени чувства у мен, но се надявам тя да е по-скоро продукт на нестихващата муза на Светлин Стратев, отколкото на желанието му да се отдели от другите творби с нещо различно и уникално. Не сме тийнейджъри все пак.

За финал се надявам, че Светлин е моето бъдещо аз, както героите му (нима не са автобиографични) бяха моето минало аз. A.C.A.B. все още?