Как си избирате какво да четете?

При мен е като магия. Нищо, което някой може да каже или напише не може да ме накара да прочета някоя книга ако вече не съм й хвърлила око. А и дори харесването да се е случило, пак не е много сигурно, че ще й обърна внимание само заради едната препоръка. Прочела съм десетки книги и то от почти всички възможни жанрове.  Дали ако ви кажа, че страшно ме е развълнувала "Слугинята" бихте могли да предположите, че ще ми допадне и трилогията "Игрите на глада"? Съмнявам се. Затова и не разчитам много на приятелски насоки, още по-малко на бутончето "Recomendations" в книжните сайтове като Goodreads. Намерих обаче страница, която чисто и просто ми скри топката. Не само, че свърза гореспоменатите заглавия, но и предположи, че след като ми е харесала "Играта на ангела" ще ми е интересно да прочета и "Проходът". "Крадецът на книги" - "Аз съм пратеникът". "Кланица 5" - "Параграф 22" И "Пътеводител на галактическия стопаджия". "Бог знае" - "Спасителят в ръжта". Не казвам, че нямаше и неуспешни опити, но пък си струва да опита човек, а знае ли се... Може би това е бъдещето на консултантските услуги :).

Линк към сайта - yournextread.com

"Богът на дребните неща" – Арундати Рой

„Ако я докоснеше не можеше да говори с нея, ако я обичаше, не можеше да си тръгне, ако приказваше не можеше да чува, ако се биеше не можеше да победи.“

Дребните неща като допира на неговата кожа, допира на нейната кожа, споделеният смях, споделената вина, споделената обреченост. Малките неща, които автоматично изключват  големите като любовта, мечтите за общо бъдеще, мечтите за някакво бъдеще изобщо. Защо? Защото действието се развива в една малка провинция на Индия в началото на седемдесетте години, място където всеки трябва да знае кого може да обича, колко и как. А една самотна майка и двете и деца обичат неправилният мъж до смърт.

Рахел и Еста са двуяйчни близнаци, които са толкова малко обичани, че са склонни да раздават своята безусловна детска любов с щедрост и доверие на всеки. Майка им – Аму, е в началото на своите тридесет, но вече разведена и с ужас установява, че нищо повече не й предстои, че може да види живота си до самия му край. Тяхното семейство е това, което може да се нарече индийска буржоа - притежават земя, притежават бизнес, голяма къща и много предразсъдъци.

Това, което истински ме плени в книгата не беше сюжета, който изваден от контекста на богатите изразни средства и емоционалната наситеност, с които е разказан звучи суховато и стандартно. Беше по-скоро човечността, изпълваща страниците. Как е възможно някой да изпадне в същата несгодна житейска ситуация като теб, но вместо да му съчувстваш да го намразиш. Как е възможно да се влюбиш в някого, когото обществото не желае дори да докосне. Възможно е, но само защото си човек.

Книга, която ти разбива сърцето страница след страница, но някак не можеш да оставиш. Книга за малките неща, които те задържат в живота. Книга, която елегантно вмъква истината за социалното разделение в индийското общество, докато люспи слой след слой историята на едно семейство. Мъка. Безнадеждност. Любов. И една книга, която трябва да бъде прочетена.

Други резюмета на книгата:

• Аз чета
• Вторични мисли