„Сцени от живота на село“ – Амос Оз

„Някога, много отдавна, може някои хора тук и там да са се харесвали мъничко. Но не всички. И не много. Нито винаги. Само тук-там и по мъничко. Но сега? В наши дни? Сега всички сърца са мъртви. Всичко е свършило.“

Сюжетът на книгата се развива в малкото израелско селце Тел Илан. Като град, обитаван от призраци, той е лишен от живот и сякаш е потънал в спомени  и неосъществени копнежи. Всеки от героите е представен с по един меланхоличен разказ, разкриващ  неговото рутинно ежедневие, неговите колебания и терзания, неговото натежало сърце. Все пак помежду им се образува връзка, продиктувана донякъде от съжителството им и общите им познати, но по-скоро от споделеното чувство на страх от един неизвестен враг, който в крайна сметка се оказва празнината в самите тях. Обречени непрекъснато да изпитват разочарование от себе си и другите, жителите на Тел Илан се въртят в един порочен кръг от несподелени чувства, пропуснати мигове и съжаление за вече свършени неща.

Най-любопитен, поне за мен, беше последния разказ. Съвсем извън сюжета, завързан в малкото израелско градче, той обрисува една почти апокалиптична картина на запуснатост и разврат, която в контекста на останалите истории, звучи като зловещо предсказание.

Това, честно казано, е първата книга на Амос Оз, която съм зачитала и се оказа много повече, отколкото очаквах. Може би именно очакванията ми са били малко занижени, защото авторът ми се струваше комерсиален, но явно съм сгрешила. Книгата много ми хареса, а като се има впредвид, че според голяма част от читателите му се нарежда сред  по-слабите му творби… Е, да кажем, че може да очаквате още включвания с таг Амос Оз от моя страна в обозримото бъдеще J.