"Първият гроб отдясно" - Даринда Джоунс

Ако трябва да съм честна, подхванах книгата в пика на сесийния сезон с идеята за леко четиво, което няма да ми товари много мозъка, та да не разтегне някой мускул баш преди изпитите. Към края, въпросният мозък вече беше толкова атрофирал, че ми се наложи да го реанимирам по спешност.

Сюжетът като цяло не претендира за голяма оригиналност: Чарли е стандартното „лошо момиче“, изтъкана от противоречия, емоционално деформирана и обременена психически с някакви травми от детството. Изглежда много корава и почти всичко, което казва е пропито с ирония и сарказъм. Но дълбоко в себе си, тя просто едно ранимо нежно същество, което копнее да бъде обичано. *минутка за сълзи и сополи*

През кратките периоди, когато не мисли за секс, за големите си гърди или за секс, тя успява някак да бъде и жътвар на души.

И пак по стандартната схема тя е влюбена в тъмен, мистериозен непознат, когото е срещала само в еротичните си сънища. Той е лошото момче. В Чарли пък е влюбен съблазнителен детектив (доброто момче), който подозирам в следващите две книги ще й се обясни в любов, тя може би ще поизлиза с него, след което ще го зареже заради непознатия от еротичните си сънища.

Заради високите оценки на книгата от други автори и прочие, може да помислите, че поне качеството на писането е високо при положение, че сюжетът е толкова посредствен.

И ще сгрешите.

При обем от около 300 страници, може би 2/3 е зает с диалози, останалото са предимно кратки описания на мъжки или женски тела, фигури, очи и коси. Недай си боже да вникнем в характера на някой от героите. Част от разговорите между персонажите са напълно излишни – с нищо не допринасят за развитието на сюжета или за обогатяването на образа на участващите. Някои реплики и действия са  в най-добрия случай наивни и звучат безкрайно ненамясто.

В заключение мога да цитирам герой от един мой много любим сериал: Не очаквам нищо и пак оставам разочарована. Признавам, че по принцип не съм голям фен на ърбан фентъзито, но тази книга не се вписва дори в моите занижени критерии. Все пак, склонна съм да приема, че накъде там, някой може би е намерил нещо, в писанията на Даринда Джоунс, което според него си струва четенето. Ако случаят е такъв, поднасям извиненията си и приемам критиките ви, но най-чистосърдечно не препоръчвам тази книга никому.

Други резюмета на книгата:

Откъс от книгата:

btemplates